Текстът представлява синтезиран, експресивен „прочит“ на фигурата на Христо Фотев post mortem.
В този прочит има биографичност, има обобщителна интерпретация на Фотевата поезия, има литературни връзки и писателски приятелства. Всичко това е проектирано през лайтмотива на провинцията – с онова, което тя дава и отнема на поета.