Текстът е структуриран под формата на четири мемоарни фрагмента за знаменития пловдивски поет Добромир Тонев. Тук той е представен, освен чрез творчеството си, и в ролята си на социокултурна фигура – като магнетичен насърчител и учител на поети и белетристи, но и като участник в неуютния, а често и рискован интелектуален живот отпреди 1989 г.
Сред контекстуално въвлечените в статията имена са много български писатели – от Петър Манолов, Здравко Попов, Йордан Велчев, Красимир Обретенов, Александър Бандеров и Георги Алексиев до Албена Хранова, Мирела Иванова, Красимир Димовски, Валентин Георгиев, Георги Веснаков, Борислав Ненов, Хюсеин Мевсим, Александър Секулов, Атанаска Кузманова, Анита Тарасевич, Виолета Христова, Мая Дългъчева, Екатерина Стратиева, Станислава Станоева, Ина Иванова и др.