Статии
За него
Христов, Харалампи. Критика и литература : [По повод полемиката между М. Арнаудов и Б. Пенев]. // Съвременна мисъл, 1919, № 1, с. 5-11.
Попруженко, Михаил. Увод в литературната наука. Задачи, история, съвременно състояние. // Слънце, 1920, № 6, с. 476-479.
Йорданов, Велико. „Увод в литературната наука“. // Училищен преглед, 1921, № 1-3, с. 85-88.
Милев, Гео. Няколко глави от „Психология на творчеството“ от М. Арнаудов // Везни, 1921-1922, № 14, с. 250-256.
Попстоилов, Антон. „Кукери и русалки“. // Известия на Народния етнографически музей в София, 1922, № 2, с. 172-174.
Историята на една балада : [За статията на М. Арнаудов]. // Известия на Народния етнографически музей в София, 1923, № 1, с. 67-68.
Историята на една балада : [За статията на М. Арнаудов]. // Пролом, 1923, № 5-6, с. 59-67.
Страшимиров, Димитър. Раковски и неговото време : [За „Г. Сава Раковски. Живот, произведения, идеи]. // Духовна култура, 1924, № 20-21, с. 8-38.
Дончев, Никола. „Личности и проблеми. Литературни очерки“ // Пряпорец, № 268, 1925, с. 1-2
Пашов, Г. Ст. Михаил Арнаудов. „Личност и проблеми“. // Църковен вестник, № 44, 1925, с. 9-10.
Попстоилов, Антон. „Иларион Макариополски и българският черковен въпрос“. // Училищен преглед, 1925, № 7, с. 696-699.
Чилингиров, Стилиян. Иларион Макариополски, от Мих. Арнаудов. // Читалищни вести, № 3, 1925, с. 5.
Минев, Мирослав. Двубоят Арнаудов – Масалитинов. // Перун, № 1, 1926, с. 2.
Волен, Илия. Врачанско огледало. Неговите тражения. // Врачански новини (Враца), № 7, 30 ноем. 1928, с. 1.
Константинов, Георги. Проф. М. Арнаудов// Глобус, № 8, 1928, с. 1-2.
Проф. Михаил Арнаудов. // Литературни новини, № 6, 1928, с. 3.
Пундев, Васил. Време и хора : Проф. Михаил Арнаудов. // Лъч, № 196, 4 авг. 1929, с. 2.
Янев, Янко. „Личности и проблеми. Литературни очерки“. // Пряпорец, № 32, 1929, с. 2.
Йоцов, Борис. Мъченик на народностно съзнание : [За „Неофит Хилендарски – Бозвели“]. // Отец Паисий, 1930, № 17-18, с. 264-267.
Попвасилев, Стефан. Българска мисъл. // Родна реч, 1930-1931, № 4, с. 183-185.
Попвасилев, Стефан. Иван Д. Шишманов. „Иван Вазов“. // Родна реч, 1930-1931, № 1, с. 33-37.
Йоцов, Борис. Една ценна книга за Гьоте. // Учителска мисъл, 1931, № 9, с. 709-710.
Константинов, Георги. Единствена книга : „Психология на литературното творчество“ от М. Арнаудов. // Съвременник, № 13, 1931, с. 1.
Митов, Димитър. „Психология на литературното творчество“ от проф. М. Арнаудов. // Литературен глас, № 135, 1931, с. 4.
Младенов, Стефан. „Психология на литературното творчество“. // Родна реч, 1931-1932, № 3, с. 162-165.
Вакарелски, Христо. „Българските сватбени обряди“. // Известия на Народния етнографически музей в София, 1932, с. 255-258.
Минков, Цветан. „Гьоте като човек, поет и мислител“. // Мисъл и воля, № 27, 1932, с. 2.
Пити, Буко. „Гьоте като човек, поет и мислител“. // Мисъл, № 28, 1931-1932, с. 2.
Атанасов, Никола. „Очерки по българския фолклор“. // Съзнание, № 36, 1933-1934, с. 2.
Илиев, Атанас. Един труд върху психологията на литературното творчество. // Листопад, 1933, № 7-8, с. 166-170.
Константинов, Георги. Две книги на проф. Арнаудов: „Психология на литературното творчество“ и „Неофит Хилендарски Бозвели“. // Константинов, Георги. Българската литература след войната. [Ч.] 1. – С., 1933, с.127-133.
Попвасилев, Стефан. „Очерки по българския фолклор“. // Родна реч, 1933-1934, № 5, с. 220-222.
Попвасилев, Стефан. Българският писател и родната реч. // Българска мисъл, 1933, № 5/6, с. 430-431.
Чилингиров, Стилиян. От народната балада към психологическа драма. // Литературен глас, № 188, 1933, с. 2.
Господинов, Печо. Проф. Михаил Арнаудов// Стефан Караджа, 1933-1934, № 15-16, с. 6.
Гълъбов, Константин. Орнаменти. // Българска мисъл, 1934, № 9, с. 595-596.
Йоцов, Борис. Един ценен труд за Яворов. // Дума на българските писатели, 1934, № 2, с.2.
Константинов, Георги. Една книга за Априлов. // Нови дни, № 122, 1934-1935, с. 10.
Митов, Димитър. „Очерки по българския фолклор“. // Литературен глас, № 237, 1934, с. 5.
Митов, Димитър. Кукери и русалии. Вградена невяста : [За Студии върху българските обреди и легенди. // Митов, Д. Б. Писатели и книги. Т. 1. – С., 1934, с. 40-45.
Митов, Димитър. Ново изследване за Яворов. // Литературен глас, № 247, 1934, с. 3-4.
Митов, Димитър. Сборник Иларион Макариополски. // Митов, Д. Б. Писатели и книги. Т. 1. – С., 1934, с. 158-160.
Ноков, Стоян. Туна Петранчова. // Котленски край (Котел), № 164, 1 окт. 1934.
Попвасилев, Стефан. Книга за Априлова. // Родна реч, 1934-1935, № 3-4, с. 172-174.
Стоевски, Димитър. „Очерки по българския фолклор“. // Мир, № 10141, 1934, с. 3.
Балканска, Д. Априлов, живот, дейност и съвременници. // Завети, 1935, № 3, с. 46-47.
Георгиева, Ана“Априлов“ от проф. М. Арнаудов. // Литературен час, № 5, 1935, с. 6-7.
Господинов, Печо. Проф. М. Арнаудов. // Варненски новини (Варна), № 3955, 1935, с. 2.
Дзивгов, Крум-Александър. Водачът на младата българска духовна армия. // Литературен глас, № 284, 1935, с. 1-2.
Митов, Димитър. „Априлов, живот, дейност, съвременници“, от проф. М Арнаудо. // Литературен глас, № 264, 1935, № 264, с. 3.
Николова-Гълъбова, Жана. „Априлов, Живот, дейност, съвременници, 1789-1847“, от проф. Михаил Арнаудов. // Слово, № 3987, 16 окт. 1935.
Попвасилев, Стефан. М. Арнаудов – Априлов. // Просвета, 1935, № 1, с. 119-121.
Русев, Руси. Една книга за В. Априлов от проф. М. Арнаудов. // Л. И. К., № 26, 1934-1935, с. 1-2.
Стоевски, Димитър. Априлов (живот, дейност, съвременници 1789-1847 г.). // Мир, № 10368, 1935, с. 4.
Митов, Димитър. „Очерки по българския фолклор“. // Митов, Д. Б. Писатели и книги Т. 3. – С., 1936, с. 87-90.
Митов, Димитър. „Психология на литературното творчество“. // Митов, Д. Б. Писатели и книги. Т. 2. – С., 1936, с. 165-169.
Митов, Димитър. Априлов [от М. Арнаудов]. / Митов, Д. Б. Писатели и книги. Т. 3. – С., 1936, с. 114-119.
Митов, Димитър. Български принос за Гетевата годишнина : [За „Гьоте като човек, поет и мислител“]. // Митов, Д. Б. Писатели и книги. Т. 3. – С., 1936, с. 31-32.
Митов, Димитър. Ново изследване за Яворов : [За „Към психографията на Яворов“]. // Митов, Д. Б. Писатели и книги. Т. 3. – С., 1936, с. 91-98.
Горянски, Петър. Приключенията на Раковски в дервишкото теке : Новите изследвания на проф. М. Арнаудов. // Дъга, № 198, 1937, с. 4.
Иванов, Вичо. Проф. М. арнаудов като чове и учен. // Литературен глас, № 338, 1937, с. 5.
Каратеодоров, Васил. „Няколко тъмни епизода от живота на Раковски в 1853-1854“ от М. Арнаудов. // Народна отбрана, № 1878, 1937, с. 12.
Иванов, Вичо. Проф. М. Арнаудов за Раковски като дервиш-бекташия. // Литературен глас, № 377, 1938, с. 6.
Бояджиев, Симеон. Един ценен труд за нашето Възраждане – Д-р Ив. Селимеински, живот, дело, идеи. // Слово, Год. ХVІ, № 4695, 26 фев. 1938.
Данаилов, Славчо. Народно творчество. Български народни песни, приказки, пословици… // Просветно единство, , № 31, 1938-1939, с. 11.
Илиев, Атанас. „Творчество и критика : Литературни портрети и характеристики“. // Литературен глас, № 413, 1938, с. 6.
Капитанов, Христо. Селимински. // Мир, № 11456, 1938, с. 4.
Ковачев, Михаил. За д-р Иван Селимински. // Изток, № 159, 1938, с. 1.
Константинов, Георги.. Проф. М. Арнаудов. По повод книгата му за д-р Селимински. // Отец Паисий, 1938, № 3, с. 107-110.
Коралов, Емил. „Творчество и критика“ от проф. М. Арнаудов. // Златорог, 1938, № 10, с. 469-470.
Митов, Димитър. Една от великите сенки. // Литературен глас, № 407, 1938, с. 5.
Попдимитров, Емануил. „Творчество и критика : Литературни портрети и характеристики“. // Изкуство и критика, 1938, № 9, с. 488-489.
Селимински, Никола. Един ценен труд на проф. М. Арнаудов – „Д-р Ив. Селимински. Живот, творчество, идеи. 1799-1867“. // Изток, № 161, 1938, с. 1-3.
Стоевски, Димитър. „Творчество и критика“ от М. Арнаудов. // Огнище, 1938-1939, № 13, с. 4.
Атанасов, Никола. Принос към духовната култура. // Мир, 1939, № 11 626, с. 2-3.
Балканската проблема в политическите схващания на нашите възрожденци от М. Арнаудов. // Дъга, № 296, 1939 с. 4.
Георгиева, А. „Творчество и критика“ от проф. М. Арнаудов. // Зора, № 5873, 1939, с. 12.
Горинов, Недьо. Български мемоари: записки, дневници, автобиографии отбор и бележки от проф. М. Арнаудов. // Литературен глас, № 433, 1939, с. 7-8.
Гърчев, Иван. „Български народни песни“. // Днес, № 963, 1939, с. 8.
Данаилов, Славчо. „Български народни песни : Кн. 1“. // Слово, № 4990, 23 февр. 1939.
Данаилов, Славчо. „Творчество и критика : Лит. портрети и характеристики“. // Слово, № 5038, 22 април 1939.
Йорданов, Велико. Стожерите на българската литература// Вечер, № 37, 1939, с. 4.
Керемедчиев, Генчо. „Български народни приказки“. // Просвета, 1939, № 5, с. 631-632.
Керемедчиев, Генчо. Българско народно творчество с характеристика от М. Арнаудов// Отец Паисий, 1939, № 3, с. 139-141.
Коен, Лео. Иван Вазов от проф. Арнаудов : Критика. // Бургаски фар, № 5350, 1939, с. 2.
Коен, Лео. Проф. Михаил Арнаудов. // Тракиец (Ямбол), № 668, 1939, с. 4.
онстантинов, Георги. Литературни портрети и характеристики. // Днес, № 1000, 1939, с. 8.
Константинов, Георги. Раковски и българската революционна идеология М. А. // Просветно единство, № 11, 1939-1940, с. 11.
Кръстев, Кирил. Михаил Арнаудов. // Училищен преглед, 1939, № 5-6, с. 550-553.
Нонев, Богомил. „Твочество и критика“. // Просвета, 1939, № 2, с. 251-255.
Вакарелски, Христо. Михаил Арнаудов. „Творци на Българското възраждане“. // Славянски вести, 1940, № 55, с. 12.
Велчев, Велчо. Проф. Михаил Арнаудов: Творчество и култура. // Родно изкуство, № 5, 1940, с. 3.
Йоцов, Борис. „Екзарх Йосиф и българската културна борба след създаването на Екзархията 1870-1915“. // Родина, 1940, № 1, с. 163-165.
Нонев, Богомил. „Творци на Българското възраждане“. // Просвета, 1940, № 8, с. 1015-1017.
Нурижан, Жорж. Проф. Михаил Арнаудов. // Светоглас, 1940, № 2, с. 9-10.
Попвасилев, Стефан. Проф. Михаил Арнаудов. „Творци на Българското възраждане“. // Родна реч, 1940-1941, № 2, с. 121.
Божков, Стойко. „Борци и мечтатели“. Вестник на жената, № 860, 1941, с. 3.
Горянски, Петър. „Борци и мечтатели : Лит. портрети“. // София, № 634, 30 юни 1941, с. 4.
Данаилов, Славчо. Проф. Мих. Арнаудов – Българското възраждане. // Слово, № 5839, 30 дек. 1941.
Доспевска, Нели. „Борци и мечтатели“. // Литературен глас, № 531, 1941, с. 5.
Каракостов, Стефан. Проф. Ив. Д. Шишманов и проф. Мих. Арнаудов като изследвачи на живота и творчеството на Ив. Вазов. // Литературен глас, № 522, 1941, с. 5-6.
Каратеодоров, Васил. „Борци и мечтатели“. // Прослава, 1941, № 1, с. 10.
Бадев, Йордан. Две нови книги на проф. Михаил Арнаудов. // Зора, № 6793, 1942, с. 8.
Генов, Кръстьо. Проф. Михаил П. Арнаудов. „Българското възраждане : Наченки на движението за народност, култура и независимост“// Просветно единство, 1942-194343, № 5, с. 6.
Константинов, Георги. „Основи на литературната наука : Задачи, история, съвр. състояние“. // Просвета, 1941-1942, № 7, с. 837-838.
Кръстев, Кирил. Проф. Михаил Арнаудов. „Г. С. Раковски : Живот, дело, идеи“. // Просветно единство, 1942-1943, № 10, с. 7.
Кръстев, Кирил. Проф. Михаил Арнаудов. „Паисий Хилендарски : 1722-1798“. // Просветно единство, 1942-1943, № 10, с. 7.
Кръстев, Кирил. Проф. Михаил П. Арнаудов. „Основи на литературната наука : Задачи, история, съвр. състояние“. // Просветно единство, 1941-1942, № 28, с. 8.
Митов, Димитър. Екзарх Йосиф и българската културна борба. // Литературен глас, № 519, 1941-1942, с. 5.
Пенев, Пенчо. Българското възраждане. // Вестник на жената, № 913, 1942, с. 2.
Попвасилев, Стефан. Проф. Михаил П. Арнаудов. „Основи на литературната наука : Задачи, история, съвр. състояние“. // Родна реч, 1941-1942, № 5, с. 239-240.
„Български народни празници“ от проф. Михаил Арнаудов. // Слово, № 6381, 27 окт. 1943.
Бабев, Димитър. Делото на проф. М. Арнаудов. // Утро, №10263, 24 окт. 1943, с. 6.
Бурмов, Александър. В служба на българската наука и култура : Проф. М. Арнаудов за непознатият Бозвели. // Дъга, 525, № 1943-1944, с. 4.
Динеков, Петър. Непознатият Бозвели : Нов труд на проф. Михаил Арнаудов. // Зора, № 7120, 1943, с. 6.
Йорданов, Велико. Братя Миладинови от проф. Михаил Арнаудов. // Дневник, № 13165, 1943, с. 4.
Минков, Цветан. Проф. Михаил П. Арнаудов. Българското възраждане. // Читалище, 1943,№ 3-4, с. 148-149.
Минков, Цветан. Софроний Врачански : 1739-1813 от Михаил Арнаудов. // Читалище, 1943,№ 3-4, с. 149.
Христофоров. Една голяма фигура в нашия културен живот: проф. д-р Михаил Арнаудов. // Зора, № 7295, 1943, с. 6.
Цанев, Георги. Г. С. Раковски : Живот, дело, идеи от Михаил Арнаудов. // Изкуство и критикя, 1943, № 2, с. 91-93.
Чилингиров, Стилиян. Професор Михаил Арнаудов. // Дневник, № 13145, 1943, с. 4.
Шейтанов, Найден. Проф. М. Арнаудов за Г. С. Раковски : Критика. // Литературен глас, № 577, 1943, с. 5.
Донев, Г. П. Проф. М. Арнаудов. // Български народен театър, № 268-269, 1944, с. 1.
Силуети: Проф. Михаил Арнаудов. // Нашенец, № 172, 1944, с. 2.
Зарев, Пантелей. Към критиката на буржоазната литературна наука у нас : [За „Психология на литературното творчество“ и „Основи на литературната наука“]. // Зарев, Пантелей. Българска литература. – С., 1950, с. 35-39.
Косев, Димитър. Развитието на историческата наука в България… // Исторически преглед, 1957, № 6, с. 3.
Гюрова, Светла. Ново изследване за Паисий Хилендарски. // Литературни новини, 1963, № 60, с. 7.
Константинов, Георги. Академичен труд за Любен Каравелов : [За „Любен Каравелов : Живот, дело, епоха : 1834- 1879“]. // Отечествен фронт, № 6270, 31 окт. 1964, с. 4.
Генов, Кръстьо. Крупно научно дело : [За „Психология на литературното творчество“]. // Народна култура, № 20, 15 май 1965, с. 4.
Мечев, Константин. Творчеството е здраве : [За „Психология на литературното творчество“]. // Учителско дело, № 49, 22 юни 1965, с. 4.
Антонов, Николай. Ценен труд по психология на литературното творчество : [За „Психология на литературното творчество“]. // Философска мисъл, 1966, № 1, с. 147-154.
Бояджиев, Мариан. Михаил Арнаудов за някои европейски писатели. // Народна култура, № 25, 15 юни 1968, с. 5.
Гюрова, Светла. Академик Михаил Арнаудов за Кирил Христов. // Литературна мисъл, 1968, № 4, с. 170-173.
Димов, Георги. Науката призвание и съдба на един живот. // Литературна мисъл, 1968, № 5, с. 65-73.
Димов, Георги. Принос към проучването на националното ни възраждане : [ За „Българското книжовно дружество в Браила : 1869-1876“]. // Литературна мисъл, 1968, № 1, с. 133-137.
Кирова, Л. Труд за творческия път на Кирил Христов : : [За „Кирил Христов : Живот и творчество“]. // Пламък, 1968, № 14, с. 73-76.
Леков, Дочо. Веркович и Българското възраждане : [За „Веркович и „Веда Словена“].// Септември, 1968, № 10, с. 252-255.
Топалов, Кирил. Будителят от Охрид : [За „Григор Пърличев“]. // Литературен фронт, № 53, 26 дек. 1968, с. 2.
Бучков, Любомир. Нов научен труд за Григор Пърличев от Михаил Арнаудов. // Литературна мисъл, 1969, № 2, с. 186-188.
Ванчев, Йордан. и : [За „Дела и завети на бележити българи“]. // Пиринско дело, № 235, 22 ноем. 1969.
Дончев, Николай. Поглед към европейската литература : [За „Личности и проблеми в европейската литература“]. // Учителско дело, № 53, 8 юли 1969.
Коларов, Стефан.Михаил Арнаудов. „Григор Пърличев“. // Народна култура, № 1, 4 ян. 1969, с. 6.
Леков, Дочо. Михаил Арнаудов. „Българското книжовно дружество в Браила : 1869-1876“. // Списание на БАН, 1969, № 3/4, с. 182-184.
Милев, Александър. Трънливият път на народният будител : [За „Григор Пърличев“]. // Отечествен фронт, № 7572, 26 ян. 1969.
Митова, Радка. Ценен научен труд върху българското възраждане : [За „Творци на българското възраждане : Т. 1-2“]. // Дунавска правда, № 282, 3 дек. 1969.
Русев, Л. „Личности и проблеми в европейската литература“. // Език и литература, 1969, № 2, с. 62-66.
Стойкова, Стефана. Важен принос към историята на българската фолклористика : [За „Веркович и „Веда Словена“]. // Език и литература, 1969, № 5, с. 78-81.
Димов, Георги. Един дълголетен и плодотворен живот, отдаден на българознанието. // Литературна мисъл, 1973, № 5.
Димов, Георги. Науката – призвание и съдба на един дълголетен живот. // Литературен фронт, № 40, 4 окт. 1973, с. 2.
Звено между две епохи. // Пламък, 1973, № 19, с. 85-87.
Петров, Здравко. Михаил Арнаудов : Академикът – столетник или връстник на свободата. // Петров, Здравко. Критика и критици. – С., 1977, с. 158-165.
Георгиев, Емил. За делото на академик Михаил Арнаудов. // Народна култура, № 8, 24 февр. 1978, с. 7.
Димов, Георги. Михаил Арнаудов. // Литературна мисъл, 1978, № 6, с. 23-35.
Динеков, Петър. Михаил Арнаудов и българският фолклор. // Български фолклор, 1978, № 3, с. 3-15.
Дончев, Николай. Проф. Михаил Арнаудов. // Дончев, Николай. Литературни и мемоарни етюди. – С., 1978, с. 315-318.
Каранфилов, Ефрем. Мащабите на времето : 100 г. от рождението на Михаил Арнаудов. // Народна култура, № 40, 6 окт. 1978, с. 7.
Лазаров, Стойко. Изследванията на Михаил Арнаудов върху психологията на литературното творчество. // Литературна мисъл, 1978, № 6, с. 36-50.
Петров, Здравко. Един съвременен възрожденец. // Пламък, 1978, № 4, с. 130-132.
Узунова, Румяна. Връстник на Освобождението. // Родна реч, 1978, № 3, с. 41-46.
Инджиева, Цвета. Михаил Арнаудов за жанровите литературни форми през Възраждането. // Инджиева, Цвета. За литературните жанрове през Българското възраждане. – С., 1979, с. 7-16.
Каранфилов, Ефрем. Един век в служба на литературата. // Каранфилов, Ефрем. Писатели и мемоаристи. – С., 1980, с. 115-177.
Динеков, Петър. Михаил Арнаудов. // Динеков, Петър. Литература и култура. – С., 1982, с. 343-378.
Балевски, Васил. Академик Михаил Арнаудов : По случай 105 г. от рождението му. // Списание на БАН, 1983, № 3, с. 83-87.
Балевски, Васил. Михали Арнаудов и българското Възраждане, // Годишник на СУ „Кл. Охридски“. Фак. слав. фил., 74, 1985, № 3, с. 344-348.
Беновска-Събкова, Милена. Фолклорът във възгледите на Михаил Арнаудов. // Български фолклор, 1988, № 9, с. 3-7.
Димов, Георги. Михали Арнаудов и рецепцията на европейската литература и литературна наука в България. // Литературна мисъл, 1988, № 10, с. 39-59.
Максимова, Маруся. Учен и читалищен деятел. // Читалище, 1988, № 10, с. 12-13.
Анчева, Антоанета. Михаил Арнаудов за естетиката и за другите аналитично-изразни средства в изкуството. // Анчева, Антоанета. Проблеми на литературната наука, история и критика.- В. Търново, 1989, с. 61-64.
Анчева, Антоанета. Михаил Арнаудов за мимиката и за другите анатомично-изразни средства в изкуството. // Литературна мисъл, 1989, № 5, с. 127-129.
Калоянов, Анчо. Михаил Арнаудов 1878-1978. // Родна реч, 1990, № 7, с. 61-64.
Топалов, Кирил. Михаил Арнаудов и българската наука. // Топалов, Кирил. Възрожденци. Ч. 2. – С., 1990, с. 194-199.
Хлебаров, Вертер. Столетникът. // Септември, 1990, № 12, с. 103-107.