Елка Димитрова
Институт за литература – БАН
Резюме
Колкото и мисленето за културата в десетилетия да е спорен подход, има периоди, които остават в историята именно със знаковото, макар и непрецизно, обобщение на „десетилетието“. Това обикновено са периодите, в които политика, общество, култура синхронно се променят – периоди, в които става нещо ново и голямо, нещо запомнящо се. Такива десетилетия са 60-те години в европейската и американската социокултурна среда – с хипи движението, сексуалната революция, студентските бунтове, различните форми на преобръщане на света по инициатива на младите. В някакъв смисъл 1980-те в българската култура съответстват на 1960-те в европейската и американската: с децентрализацията на културния живот, с любопитството към чуждите светове, с избуяването на субкултурата, с радикализирането на бунтарството и с екстаза на обновлението.
1980-те в България са години на предусещане за края на тоталитарния режим, като втората половина на десетилетието се оказва и необратимо белязана от движенията на демократизация, шестващи из целия социалистически лагер: общественото преустройство, нарастващите гласност и свобода на словото – все знаменателни мантри на времето. И именно поетическите гласове на това време, започнало малко преди и завършило малко след себе си, формират един от най-характерните му смислови регистри.
* Текстът предговор към „Литературни анкети: 18 поети от 80-те“, издание на ИЦ „Боян Пенев“ на Института за литература към БАН. Под печат.