Елка Димитрова
Институт за литература – БАН
Резюме
Текстът прави паралел между поетическите светове на двама традиционно сдвоявани по литературноисторически причини поети: Иван Цанев и Екатерина Йосифова. Изследването тръгва от връзката им с „тихата лирика“ от края на 60-те и началото на 70-те години, за да стигне до по-едрите обобщения за своеобразната естетико-етическа близост между тях – въпреки различните им поетики. В тази последователност Иван Цанев и Екатерина Йосифова са очертани и като учителни фигури за поколението поети, дебютирали през 90-те години на ХХ в.
*Текстът е представен на форума „Рицари на тишината“ – Кръгла маса, посветена на 80-годишнината на големите български поети Екатерина Йосифова и Иван Цанев, организирана от Института за литература към БАН на 1.12.2021.