Елка Димитрова
Интелектуалецът и властта
(в контекста на българската култура от 1944 – 1989 г.)
Институт за литература – БАН
Резюме
Статията е част от монография, която се подготвя по проекта. Текстът представя поглед върху ситуацията на българския интелектуалец в периода 1944 – 1989 г., мислена в контекста на общата проблематика на фигурата на обществено ангажирания интелектуалец (от античността до наши дни).
В българската среда от 1944 – 1989 г., към която е насочено това изследване, ставаме свидетели на специфични пресичания и пречупвания на отношението интелектуалец – власт. И тук идва ред да се запитаме дали нещо много основно не е разместено, релативизирано през този период в това отношение. Къде е интелектуалецът спрямо властта в тези културно-исторически, но преди всичко – политически, условия?
След 1944 г., когато България влиза в тоталитарния комунистически режим, диктуван от СССР, дисидентските имена могат да бъдат поделени, грубо казано, в две групи – официална и същинска опозиция (мимикриращо и действително дисидентство). И дори да има временни обърквания и излъгвания в тази картина – дори за големи отрязъци от време отглежданата от държавата (казионната) опозиция да успява да мине за същинска, накрая излизат наяве архивите. Дори да не става напълно ясно кой какъв е, дистанцията вече е достатъчна за кристализирането на образите на българските интелектуалци от близкото минало в тяхната разноликост.
* Целият текст е представен като доклад на II международна славистична конференция, посветена на паметта на светите братя Кирил и Методий. Харков, Украйна, 18 май 2022 г., и е публикуван в Сборника с материали от конференцията. Институт за украински език към НАНУ, ХНПУ „Г. С. Сковорода“, ШУ „Епископ Константин Преславски“, 298 – 302. ISBN 978–966–1630–55–9.