Надежда Стоянова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
В поезията на тихите поети, тишината не е само характеристика на гласа на лирическия субект, но и на другото човешко същество – като че Другият в тази поезия присъства дискретно, смълчано; комуникацията с него е пожелана, но отложена, понякога и невъзможна, а лирическият субект е провокиран да търси отгласи, фрагменти от неговото слово. Лирическият субект е читател – той иска да намери думите на ближното човешко същество в техните буквални и метафорични измерения. В лириката на Иван Цанев и на Екатерина Йосифова гласовете на Другия се откриват, но се променят кодовете, през които те се разчитат и това е един активен семиотичен процес на генериране на образи, фигури, които показват света като неочаквано разговорлив, речовит, ако перифразираме Екатерина Йосифова, можем да кажем, че светът става нарастващо бъбрив.
Ключови думи: Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Другият, тишина, поезия на 70-те години, глас
Докладът е представен на национална кръгла маса „Рицари на тишината“, организирана от Института за литература към БАН на 1 декември 2021 в Унгарския културен институт.