Елка Димитрова
Институт за литература – БАН
Резюме
Статията разглежда цялостната творческа фигура на Иван Теофилов в нейния социокултурен контекст. Водещ мотив на текста е, че по силата на специфичната си отстраненост, поради някак естествената си готовност да остане на втори план, Теофилов се оказва в особена степен способен да създава среда. Не точно около себе си – просто литературна среда. Това е поет, отгледал поети, поет, превел поети – и буквално и метафорично.
Що се отнася до буквалния смисъл, в негова интерпретация зазвучават на български Андрей Бели, Дмитрий Мережковски, Иван Бунин, Инокентий Аненски, Николай Гумильов, Анна Ахматова, Марина Цветаева, Игор Северянин, Владимир Набоков, Йосиф Бродски и др. Знаменателни и мисля, определящи в собственото му творческо развитие, са преводите му из руския „Сребърен век“.
Но той „превежда“ и в един друг смисъл. Превежда много от българските поети, дебютирали през 80-те и 90-те години на миналия век, а и редица по-късни автори, през сумрачните коридори на неизвестността, младостта, неувереността и разпиляността към структуриращата представа за литературния кръг, за принадлежността към някакво литературно общество. В този смисъл Иван Теофилов има културостроителна роля, която удивително точно резонира с природата му на човек, встрани от врявата на деня – на творец, живеещ и чрез това, което прави за другите, а понякога – дали не главно чрез него?
*Текстът е представен на форума „Иван Теофилов – поет на града и на света“ – Кръгла маса в чест на поета, преводача и драматурга Иван Теофилов, организирана от Института за литература към БАН.