Статията е посветена на трима пловдивски поети: Николай Заяков, Петър Анастасов и Иван Вълев. В специфичния контекст на своята „нестоличност“ от онова време и на биографично-поетичната си връзка с Пловдив, както, разбира се, и в контекста на вълната на „тихата лирика“ тук е привлечен и Иван Цанев.
Първите трима поети са причислявани към течението на т.нар. „тиха лирика“ от края на 60-те години на ХХ век. По хронология те са и сред първите дебютирали „тихи лирици“. „Въпреки“ на Николай Заяков (1940 – 2012) и „Скорост“ на Иван Вълев (1942 –) излизат през 1967 г. На следващата година е дебютът на Петър Анастасов (1942 – 2023) със „Зимна нежност“.
Пак тогава излиза и „Седмица“ на сочения по-късно като емблема на „тихата лирика“ Иван Цанев (1941 –). Самият Иван Цанев е свързан с Пловдив покрай съпругата си – поетесата Малина Томова (1950 – 2011). Другата значима поетеса от вълната е Екатерина Йосифова (1941 – 2022), чиято дебютна стихосбирка „Късо пътуване“ излиза през 1969 г.