През граници и през сърца

Статията е посветена на големия пловдивски поет Александър Бандеров, който никога не получава признанието, подобаващо на творчеството му. Възрастово той принадлежи на т.нар. Априлско поколение; вътрешно е един от най-самотните поети – не само от това поколение. Лесното обяснение е провинцията. Но също така е вярно и че поетът страни от публичност, дори в Пловдив,…

Последната колония на Рая

Текстът представлява синтезиран, експресивен „прочит“ на фигурата на Христо Фотев post mortem. В този прочит има биографичност, има обобщителна интерпретация на Фотевата поезия, има литературни връзки и писателски приятелства. Всичко това е проектирано през лайтмотива на провинцията – с онова, което тя дава и отнема на поета.

Стъпала към ешафод. Три пловдивски случая и един наполовина

Статията е посветена на трима пловдивски поети: Николай Заяков, Петър Анастасов и Иван Вълев. В специфичния контекст на своята „нестоличност“ от онова време и на биографично-поетичната си връзка с Пловдив, както, разбира се, и в контекста на вълната на „тихата лирика“ тук е привлечен и Иван Цанев. Първите трима поети са причислявани към течението на…

Последният бохем

Текстът е структуриран под формата на четири мемоарни фрагмента за знаменития пловдивски поет Добромир Тонев. Тук той е представен, освен чрез творчеството си, и в ролята си на социокултурна фигура – като магнетичен насърчител и учител на поети и белетристи, но и като участник в неуютния, а често и рискован интелектуален живот отпреди 1989 г.…

Случаят Николай Казанджиев и българският трагически роман

Студията е първи опит за цялостен прочит на прозаическото наследство на писятеля Николай Казанджиев (1929-2000), син на драматурга Христо Казанджиев, който е близък приятел с Николай Райнов и редактор на пловдивския общински вестник преди 9 септември 1944 г. Творчеството на Н. Казанджиев (книгите му са излизали само в пловдивското издателство „Христо Г. Данов“) е слабо…

Към фигурата на Егей в българската поетическа маринистика

Студията е опит да се центрира лириката на Иван Пейчев в контекста на българската поетическа маринистика на ХХ в. Лириката на Пейчев се разглежда в антиномията Одисей – Егей, където фигурата на първия герой представя пътуването, откривателството, а на втория – трагичната свързаност със земята, очакването и разочарованието от разбитите надежди. Изследването очертава и показва…