Студията е първи опит за цялостен прочит на прозаическото наследство на писятеля Николай Казанджиев (1929-2000), син на драматурга Христо Казанджиев, който е близък приятел с Николай Райнов и редактор на пловдивския общински вестник преди 9 септември 1944 г.
Творчеството на Н. Казанджиев (книгите му са излизали само в пловдивското издателство „Христо Г. Данов“) е слабо познато и за специалистите (изследвания, а дори и обширни рецензии няма), въпреки че романът му „Обвинение в предумишлено убийство“ (1985) е сред най-значимите епически романи на ХХ в. В студията той е анализиран като първи опит за български трагически роман (самата композиция и герои, диалозите и монолозите, появяванията като Бог от машина на умрели лица са изградени така, че да изпълнят предварително самозададеното от автора да представи една трагедия, а не просто да пише за трагичното в историята ни от началото на ХХ в. до 1941 г.) Богатият биографичен материал и личната трагедия на писателя дава допълнителен ракурс към написването и възможните рецепционистки валенции на романа.
Проследено е и най-доброто от разказваческото му изкуство до последния минироман „Лай“ (1999), който е определен като първият български мини роман на 90-е, който поставя на съмнение както живеенето в миналото (носталгията), така и живеенето в днешното (приспособяването) при това в една паралелна перспектива – царското време и времето през 90-е на ХХ.
Прескачанията през времената, историческите паралели, преместването на границите от едно градче към друго, от малко към голямо и обратно, е характерен стил на цялата проза на Николай Казанджиев – от разказите му до двата му романа.
В студията е проследена личната трагедия на писателя – от осъждането му като студент на 3 години затвор през 1953 г. (за листовки в подкрепа на Тито), през участието му в случая „Йордан Русков“ (1958) до самоубийството на дъщеря му като гимназистка (1981).
Изследването показва как един (съзнателно или недотам) маргинализиран чрез регионалното автор всъщност намира нови пътища за българската проза от втората половина на ХХ в. – встрани от нормата на социалистическия реализъм.
БИБЛИОГРАФИЯ:
Книги от Николай Казанджиев: „Солен вятър“ – разкази (1963), „Лодка за разходка“ – разкази (1968), „Докато чакам залеза“ – разкази (1979), „Д-р Стоян Чомаков“ – биографична повест, в съавторство с Никола Запрянов (1979), „Обвинение в предумишлено убийство“ – роман (1985), „Часовник от стара хартия“ – есеистична проза (1998), „Лай“ – роман (1999).
Баев 2015: Баев, Антон. Суицидният синдром и героите на Павел Вежинов. –
Пловдив: „Коала прес“, 2015.