Мария Русева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Резюме
Основна цел на настоящата статия е да анализира художествения образ на Страната на изгряващото слънце, представен в пътеписа на Светослав Минков „Империя на глада“ (1952). В доклада са изложени наблюдения как с помощта на литературни похвати като иронията и пародията, от една страна, и образцов идеологически изказ, от друга страна, е постигат нехомогенен в стилово отношение отрицателен образ на Япония. Авторът разработва преобладаващо изобличителен прочит на т.нар. „капиталистически“ японски свят, вместо едностранчиво да възхвалява живота на японския работник, който симпатизира на идеите на комунизма. Книгата „Империя на глада“ е симптоматичен пример за начина, по който машината на властта неумолимо навлиза в полето на литературата в годините на най-строг идеологически контрол от 1944 до 1956.
Ключови думи: пътуване, Япония, Светослав Минков, ирония, идеология
*Статията е предадена за публикация в сборник от проведена международна конференция „Паисиеви четения 2022“ на 10-11 ноември 2022 г. в гр. Пловдив.