През граници и през сърца

Статията е посветена на големия пловдивски поет Александър Бандеров, който никога не получава признанието, подобаващо на творчеството му. Възрастово той принадлежи на т.нар. Априлско поколение; вътрешно е един от най-самотните поети – не само от това поколение. Лесното обяснение е провинцията. Но също така е вярно и че поетът страни от публичност, дори в Пловдив,…

Последната колония на Рая

Текстът представлява синтезиран, експресивен „прочит“ на фигурата на Христо Фотев post mortem. В този прочит има биографичност, има обобщителна интерпретация на Фотевата поезия, има литературни връзки и писателски приятелства. Всичко това е проектирано през лайтмотива на провинцията – с онова, което тя дава и отнема на поета.

Стъпала към ешафод. Три пловдивски случая и един наполовина

Статията е посветена на трима пловдивски поети: Николай Заяков, Петър Анастасов и Иван Вълев. В специфичния контекст на своята „нестоличност“ от онова време и на биографично-поетичната си връзка с Пловдив, както, разбира се, и в контекста на вълната на „тихата лирика“ тук е привлечен и Иван Цанев. Първите трима поети са причислявани към течението на…

Последният бохем

Текстът е структуриран под формата на четири мемоарни фрагмента за знаменития пловдивски поет Добромир Тонев. Тук той е представен, освен чрез творчеството си, и в ролята си на социокултурна фигура – като магнетичен насърчител и учител на поети и белетристи, но и като участник в неуютния, а често и рискован интелектуален живот отпреди 1989 г.…

Един така дискретен анархист

Кирил Кръстев – анархии и асинхронии   Има фигури в българската културна история, които трудно могат да бъдат поместени в едно десетилетие или в някакво течение. Кирил Кръстев е сред тях. Не само защото е живял достатъчно дълго, за да обърка всяка подредба. Извървял е почти цял български век, и то най-сбъркания. Маргинализиран приживе, невлизащ…

Послания от/до ближния. Наблюдения върху поезията на Иван Цанев и Екатерина Йосифова

Надежда Стоянова Софийски университет „Св. Климент Охридски“   В поезията на тихите поети, тишината не е само характеристика на гласа на лирическия субект, но и на другото човешко същество – като че Другият в тази поезия присъства дискретно, смълчано; комуникацията с него е пожелана, но отложена, понякога и невъзможна, а лирическият субект е провокиран да…

Анкета с Иван Теофилов

You are here: Начало Младежки години в Пловдив. Първи литературни родства по избор Георги Господинов: Бригадир, рецитатор, кирки и знамена, романтика – мога и не мога да си те представя ясно в този контекст. И все пак първи публикации…Влизане в литературните среди. Разкажи повече за тези ранни години от края на 1940-те и началото на…

18 поети от 80-те

Елка Димитрова Институт за литература – БАН Резюме Колкото и мисленето за културата в десетилетия да е спорен подход, има периоди, които остават в историята именно със знаковото, макар и непрецизно, обобщение на „десетилетието“. Това обикновено са периодите, в които политика, общество, култура синхронно се променят – периоди, в които става нещо ново и голямо,…

Хората аури

Елка Димитрова Институт за литература – БАН   Резюме Текстът прави паралел между поетическите светове на двама традиционно сдвоявани по литературноисторически причини поети: Иван Цанев и Екатерина Йосифова. Изследването тръгва от връзката им с „тихата лирика“ от края на 60-те и началото на 70-те години, за да стигне до по-едрите обобщения за своеобразната естетико-етическа близост…

Тихите усилия по една европейска култура

Елка Димитрова Институт за литература – БАН   Резюме Статията разглежда цялостната творческа фигура на Иван Теофилов в нейния социокултурен контекст. Водещ мотив на текста е, че по силата на специфичната си отстраненост, поради някак естествената си готовност да остане на втори план, Теофилов се оказва в особена степен способен да създава среда. Не точно…