Надежда Стоянова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Резюме
Комунистическата власт не позволява на поета Николай Кънчев да публикува свои
лирически текстове в периода 1968 – 1980. Единствено изключение се прави за неговата
поезия за деца. След реабилитацията му през 80-те и 90-те години произведения му за деца
се четат обикновено само като компенсаторен жест и често са игнорирани от
литературните историци. Целта на студията е да открои художествената независимост на
тези творби, като се фокусира върху процеса на засвидетелстване на самостойността на
субекта в тях. Този процес се разгръща в две стъпки. Първата е свързана с различните
форми на рационално демитологизиране, „разомагьосване“ на фалшивите форми на
героичност и/или правилност, а втората е отнесена към самосъхранителното вглеждане в
себе си и самостоятелно съзряване най-вече през художествения опит. В този аспект
лириката на Николай Кънчев, макар и привидно обърната към възможностите за
приспособяване на малкия читател към живота на общността, което следва да бъде
постигнато най-вече чрез акцента върху различните професии, всъщност задава една доста
по-различна посока на социализация. Тя не е хоризонтална – не се разгръща по линия на
вписването в отделни обществени слоеве и групи, а е най-вече имплицитно вертикална –
проявява се в съзнанието за възможната приобщимост на невръстните читатели към
художествения опит на поетите, или към споделената идея за / вяра в метафизичната
природа на изкуството.
Ключови думи: Николай Кънчев, поезия за деца, идеологически контрол, свобода
*Студията е предадена за публикуване в сборник от научна конференция „Пътят на
българската литература за деца“, 30 юни – 1 юли 2022.