You are here:

История за двама рицари: Теодор Траянов и Иван Пейчев

Елка Димитрова

Институт за литература – БАН

Резюме

Статията представлява част от изследване, което има за цел да разгледа пътищата на една скрита приемственост. Става дума за серия от продължения на литературни направления и тенденции отпреди 1944 г., станали неуместни в радикално променената след комунистическия преврат социокултурна среда. Тези продължения не се осъществяват манифестно. Често те дори не са достатъчно ясно експлицирани. Не са малко и случаите, в които се оказват трудно разпознаваеми.

В настоящата статия са съпоставени фигурите на двама поети, които досега не са били представяни в разгърнат паралел: Теодор Траянов и Иван Пейчев. Изследвани са по-едри и по-детайлни сходства между тях на ниво социокултурно присъствие, естетически тенденции и елементи на поетиката, сравнени са и конкретни техни стихотворения. Така се стига до заключението, че Иван Пейчев, в част от лирическото си творчество, може да бъде разглеждан като продължител на Теодор Траянов – въпреки наложеното мнение, че големият български символист и/или неоромантик няма продължители.

*Текстът е представен на Международната конференция „Теодор Траянов всред българския символизъм“, организирана от Института за славистика към Виенския университет, Австрия, 20.06.2022 г.

Приет е за печат в блок с материали от конференцията в Studia litteraria serdicensia, Институт за литература – БАН.